Съдът: Бившият министър Везиева остава доктор, въпреки че е плагиат
Станалата лекар с в изключително огромни размери някогашна министърка да резервира образователно-научната си степен макар преписването, постанови Административният съд в Русе.
Той не оспорва плагиатството – открито от единствения законен орган, който може да направи това: Комисията по академична нравственос към министъра на образованието и науката. Съдия Вилиана Върбанова обаче заключава, че зам.-министър не може да разпореди осъществяването на инспекция за плагиатство (нищо, че законът не го забранява), че това може да стори само министърът и по този начин обезсилва всичко последвало от заключенията на КАЕ.
Въпросният зам.-министър дава отговор за висшето обучение и е оправомощен със заповед на министъра да разпорежда точно такива инспекции, само че съдът опонира, че министърът не е имал правото да прави това.
Съдът хвърля сянка на подозрение и върху правомерността на самото решение с забавен мотив. Правораздавателят приема, че щом някой си е разрешил да призове обществено Везиева сама да се откаже от получената с плагиатство докторска степен, значи той се намира в... спор на ползи.
Отправилият апела е проф. доктор Николай Слатински - един от арбитрите, избрани от Комисията по академична нравственос ревизират за плагиатство труда на Везиева. Според съдийката неговите обществени отвращение и апел са опорочили цялото решение на КАЕ и то би трябвало да се анулира.
С тези и други причини арбитър Върбанова отсъжда в интерес на жалбоподателката Везиева - министър на стопанската система във второто служебно държавно управление с министър председател Стефан Янев (септември-декември 2021 г.), назначено от президента Румен Радев.
Съдът анулира заповедта на началника на Националния боен университет „ Васил Левски “ (където Везиева става доктор) от 23 септември 2022 година, с която се лишава докторската ѝ степен, а дипломата ѝ се афишира за невалидна.
Заповедта на началника на НВУ е издадена по искане на министъра на образованието и науката (тогава той е актуалният ротационен министър-председател Николай Денков) на база отчета на КАЕ, съгласно който Везиева е неоспорим плагиат (не единствено Слатински, всички арбитри откриват това).
Съдебното решение в интерес на Везиева от 17 май 2023 година слага военния университет в патова обстановка. По закон началникът му е задължен да лишава докторските степени, добити с плагиатство. Заповедта му е изрядна и цели осъществяване на това законово условие, само че се анулира поради друга заповед - на зам.-министър на образованието към КАЕ да извърши инспекция за плагиатство. Тази първа заповед обаче въобще не е предмет на оборване по делото, а съдът отхвърля настояването да конституира Министерството на образованието като заинтригувана страна. Така нито МОН може да се отбрани, нито това може да стори началникът на военния университет.
Историята
На 8 юни 2018 година Везиева пази дисертационен труд в професионално направление „ Национална сигурност “ на тематика „ Разработване на ефикасни модели за създаване на потенциал за обществено предприемачество в България “ в НВУ и придобива образователно-научната степен „ лекар “.
На 24 ноември 2021 година до министъра на образованието и науката е подаден сигнал от проф. д.н., инж., полк. (о.з.) Стойко Д. Стойков, също от НВУ. В него той твърди, че 171 от 180-те страници от дисертационния труд на Везиева са преписани от други създатели, т.е. 95%.
Професорът показва, че 125 от тях са от дисертацията за лекар на науките на научния ѝ началник (също ) Венелин Терзиев в професионално направление „ Социални действия “ в Бургаския свободен университет. Терзиев я е защитил пет месеца преди Везиева - на 17 януари 2018 година
Други 36 страници – написа проф. Стойков – са взети от:
- http://sesba-project.eu/bg/research-bg;
- платформа обществената стопанска система в България –
- 5 страници са преписани от разбор на проф. доктор Л. Д. на тематика „ Социалното дружество и общественото предприемачество “ – София, 2013 г.;
- 5 страници са взети от Платформа за развиване на обществената стопанска система в България.
За предписание осъществяването на инспекции по такива сигнали тогавашният министър на образованието, към този момент ротационен министър-председател, Николай Денков е оправомощил със заповед заместничката си професор Генка Петрова-Ташкова.
Тя разпорежда инспекция по допустимостта на сигнала със заповед от 26 ноември 2021 година Извършват я двама чиновници от дирекция „ Висше обучение “ на МОН. Резултатите (видно от протокол от 3 декември 2021 г.) сочат, че сигналът е подаден от заинтригувано лице, че той дава отговор на изискванията за допустимост и следва да се ревизира от КАЕ.
На тази база зам.-министър Петрова-Ташкова разпорежда с нова заповед инспекция всъщност на Комисията по академична нравственос (КАЕ).
КАЕ следва да дефинира арбитри и в 30-дневен период да се произнесе. Допустимо е срокът да бъде продължен с 30 дни, което се случва. На 4 февруари КАЕ дефинира четирима арбитри. Тяхната задача е да проучват дисертационния труд и да се кажат има ли плагиатство в него.
Становищата им са смазващи. От тях всеки претендиращ да е създател и с останала съвест би имал цялостното съображение „ да потъне в земята от позор “.
Арбитър №1 – доцент лекар инженер с букви Х. А. Д. – заключава, че плагиатството е 86,6%. Става въпрос за прекопирване от истинските източници без стилистична или граматическа преправка на последните – прецизира Х. А. Д. в мнението си от 16 март 2022 година
Подобни резултати (47% и 98% сходства и сходство) е посочила и платформата OURIGINAL.
В максимален размер са копираните текстове от дисертационния труд на един от научните ръководители на докторанта – чл.кор. проф. д. ик. и д. н. инж. Венелин К. Терзиев – 112 страници (69,6%), без да е посочено цитиране или позоваване.
Арбитър №2 – проф. Н. С. (Николай Слатински) – показва, че „ на процедура безусловно всичко (подчертавам - на практика всичко!), което се съдържа в дисертационния труд и автореферата на г.жа Д. В. е било копи-пейстнато в изключително огромни размери от добре известни, елементарно налични документи (стратегии, платформи, разбори, планове) или от работи, оповестени преди този момент от други създатели или от цели екипи от създатели, без напътствие на никое място, по никакъв метод, че наличието е обвързвано някак с госпожа Д. В. “. Основната част – 125 страници - са преписани директно от дисертационния труд на В.Т. (Венелин Терзиев), написа проф. Слатински в мнението си от 23 февруари 2022 година
Арбитър №3 – доцент В. Л. – открива и удостоверява съвпаденията, посочени от подателя на сигнала проф. Стойков. В мнението му от 29 март 2022 година се показва също, че доколкото връзките „ теоретичен началник – докторант “ са от неофициален темперамент, липсва информация до каква степен страната главен източник на съвпадение/плагиатство (в съответния случай научният началник Терзиев) не е поощрила сходни действия.
Арбитър №4 – проф. доктор П. А. А. – написа, че „ на практика няма страници на дисертацията, показана от Д. В. (Даниела Везиева – бел. ред.), в които да липсва преписване от изявленията, които са прегледани тук “. В мнението си от 2 март 2022 година професорът заключава, че показаната от Везиева за личен труд дисертация е цялост от основани и оповестени от други научни резултати без съответно позоваване или цитиране. Липсват учредения, с цел да се твърди, че В. показва нужните качества за независими научни проучвания, вследствие на които може да се доближава до оригинал принос в науката. 70% от дисертацията са преписани единствено от научния началник Венелин Терзиев.
На 8 април 2022 година Даниела Везиева е известена за сигнала против нея и мненията на арбитрите. Даден ѝ е период до 15-и същия месец да показа мнение и тя подава такова.
В него някогашната служебна министърка, впоследствие , твърди, че за нейния случай не може да се приложи наредба на § 4в от Закона за развиване на университетския състав в Република България, защото тя не е придобила научна степен „ лекар по… “, а образователно-научна степен „ лекар “. (Съдът не приема това.)
Възразява също, че за неин съдия е избран проф. Слатински. Той имал най-вече медийни изяви против нея по проблема, доста преди КАЕ да го дефинира за съдия – твърди Везиева - и смята това за... спор на ползи.
За да е налице подобен, би трябвало да може да се потвърди съществуването на частен интерес (т.е. всеки, който води до облага), който би могъл да повлияе върху безпристрастното и обективно осъществяване на неговите отговорности като съдия в процедурата. (Дефиницията е написана в параграф 1, т. 2а и идващите от Допълнителните разпореждания на ЗРАСРБ).
Такова нещо не се е случило.
Нещо повече, апелът на Слатински изразен посредством обява в блога му , озаглавена „ “, е оповестена на 13 февруари 2022 година Той е избран за съдия на 4 февруари.
Тоест той освен няма „ доста “ медийни изяви за Везиева, преди КАЕ да го дефинира за съдия, а няма никакви.
Везиева написа, че е „ неприемливо “ да преглеждат всъщност сигнала на проф. Стойков против нея. Аргументът ѝ е, че той е бил част от процедурата, при която тя е станала лекар и в качеството си на член на комисията от оценяващи е могъл да изложи своите съображения за неточно цитиране на текстове сред нея и научния ѝ началник и да изложи подозренията си за плагиатство.
В интерес на истината, професорът не е бил част от сходна комисия оценяващи - такава не съществува. Бил е част разширения катедрен съвет при осъществяване на съвещанието за зачисляване в образование в доктурантура на Везиева.
След приемането на всички мнения, на 13 май 2022 година, КАЕ сформира отчет. В него е безапелационна: налице е плагиатство. Докладът дава съображение на министър Денков да изиска началникът на НВУ да отнеме степента „ лекар “ в 60-дневен период.
Министерското писмо идва в НВУ на 14 юни 2022 година и началникът на университета - бригаден военачалник Иван Маламов - издава Заповед № РД-02-1114/23.09.2022 година, с която лишава докторската степен на Везиева. Със същата заповед дипломата ѝ от НВУ (с рег.№ 01109/12.06.2018 г.) е оповестена за невалидна.
Обжалване
Везиева апелира заповедта през октомври 2022 година
Пред съда тя твърди, че заповедта за лишаване на докторската ѝ степен е издадена при липса на подготвеност, при значително нарушаване на административно-производствените правила и в несъгласие с материалноправни разпореждания. Изтъква причини за неспазен период (17.07.22 г.) от началника на НВУ за изговаряне по отчета на КАЕ; твърди, че я санкционират по наредба от закон, която към 17.07.2022 година не е била настоящо право; твърди, че арбитрите са били избрани погрешно от КАЕ. Смята, че няма плагиатство, тъй като е употребила текстове от нормативни актове и тактики, които следвало да цитира тъкмо без стилистична и граматическа промяна. Тези източници не се употребяват със отбрана на авторски права.
Ако горното буди въпроса с преписване на закони и тактики ли се става лекар у нас, идващото изказване може да породи реакции, вариращи от смях до ступор:
„ Използваните текстове от научния началник на дисертацията са част от процеса на обучение и също не могат да бъдат окачествени като плагиатство “.
Само че законът изисква дисертационният труд да съдържа научни или научноприложни резултати, които представляват оригинален принос в науката. Написаното би трябвало и да покаже, че претендентът има качества за независими научни проучвания.
Преписването на над 100 страници от труд на научния началник (защитен пет месеца по-рано пред различен университет, в друго професионално направление от друга област на висшето обучение и за придобиването на друга научна степен) надали извършва някое от двете условия.
Съдът дава ход на делото и открива, че оспорваната заповед е годен административен акт, публикуван от способен орган. След това изненадващо прави внезапен завой и стартира да потвърждава противоположното.
Твърди, че при издаването на обжалваната заповед на университетския шеф са позволени основни нарушавания на административно-производствените правила, представляващи независимо съображение за нейната (на заповедта – бел. а.) анулация. Нарушенията касаели „ първия стадий от административното произвеждане, развил се пред министъра на образованието и науката.... Съдът намира, че в съответния случай заместник-министърът на образованието и науката не разполага с съответно предоставено му пълномощие да разпореди осъществяването на инспекциите по член 30, алинея 4, т.1 и т. 2 от ЗРАСРБ “. (ЗРАСРБ – Закон за развиване на университетския състав в Република България)
Според съда без значение, че по закон министърът има право да делегира пълномощия на своите заместници, той може да разпорежда такива, единствено в случай че те са му съответно разрешени от закон. А делегирането на пълномощия на зам.-министър да назначава инспекции за плагиатство не е категорично упоменато в цитирания закон. Съгласно неговият член 30, алинея 4 инспекциите по допустимост и всъщност на сигнал за плагиатство се правят със заповед на министъра.
„ Всички изброени пълномощия са предоставени по закон само на министъра на образованието и науката, без да му е дадена от закона опция да ги делегира на различен орган, включително и на зам.-министър. При това състояние заповедите в процесното административно произвеждане за възлагане осъществяването на инспекция по допустимостта на сигнала от проф. С. и назначението на комисия, която да се произнесе по допустимостта, както възлагането на инспекцията всъщност, включително и за удължение на периода за изговаряне на КАЕ, издадени от зам.-министъра на образованието са постановени при липса на подготвеност, заради което и не биха могли да породят правно деяние “, написа съдът в решението си.
Според него зам.-министърът на образованието е „ незапознат орган “ и всичко последвало от заповедта му е незаконосъобразно, в това число отнемането на докторската степен.
Посочва и че голословно 30-дневният период за инспекцията е продължен с още 30 дни, което отбраната на Националния боен университет оборва.
След това правосъдно решение, макар патовата обстановка, в която е подложен университетът му, бригаден военачалник Иван Маламов има правото да апелира. Той разполага с 14-дневен период, който тече от момента на съобщаване на решението.
Той не оспорва плагиатството – открито от единствения законен орган, който може да направи това: Комисията по академична нравственос към министъра на образованието и науката. Съдия Вилиана Върбанова обаче заключава, че зам.-министър не може да разпореди осъществяването на инспекция за плагиатство (нищо, че законът не го забранява), че това може да стори само министърът и по този начин обезсилва всичко последвало от заключенията на КАЕ.
Въпросният зам.-министър дава отговор за висшето обучение и е оправомощен със заповед на министъра да разпорежда точно такива инспекции, само че съдът опонира, че министърът не е имал правото да прави това.
Съдът хвърля сянка на подозрение и върху правомерността на самото решение с забавен мотив. Правораздавателят приема, че щом някой си е разрешил да призове обществено Везиева сама да се откаже от получената с плагиатство докторска степен, значи той се намира в... спор на ползи.
Отправилият апела е проф. доктор Николай Слатински - един от арбитрите, избрани от Комисията по академична нравственос ревизират за плагиатство труда на Везиева. Според съдийката неговите обществени отвращение и апел са опорочили цялото решение на КАЕ и то би трябвало да се анулира.
С тези и други причини арбитър Върбанова отсъжда в интерес на жалбоподателката Везиева - министър на стопанската система във второто служебно държавно управление с министър председател Стефан Янев (септември-декември 2021 г.), назначено от президента Румен Радев.
Съдът анулира заповедта на началника на Националния боен университет „ Васил Левски “ (където Везиева става доктор) от 23 септември 2022 година, с която се лишава докторската ѝ степен, а дипломата ѝ се афишира за невалидна.
Заповедта на началника на НВУ е издадена по искане на министъра на образованието и науката (тогава той е актуалният ротационен министър-председател Николай Денков) на база отчета на КАЕ, съгласно който Везиева е неоспорим плагиат (не единствено Слатински, всички арбитри откриват това).
Съдебното решение в интерес на Везиева от 17 май 2023 година слага военния университет в патова обстановка. По закон началникът му е задължен да лишава докторските степени, добити с плагиатство. Заповедта му е изрядна и цели осъществяване на това законово условие, само че се анулира поради друга заповед - на зам.-министър на образованието към КАЕ да извърши инспекция за плагиатство. Тази първа заповед обаче въобще не е предмет на оборване по делото, а съдът отхвърля настояването да конституира Министерството на образованието като заинтригувана страна. Така нито МОН може да се отбрани, нито това може да стори началникът на военния университет.
Историята
На 8 юни 2018 година Везиева пази дисертационен труд в професионално направление „ Национална сигурност “ на тематика „ Разработване на ефикасни модели за създаване на потенциал за обществено предприемачество в България “ в НВУ и придобива образователно-научната степен „ лекар “.
На 24 ноември 2021 година до министъра на образованието и науката е подаден сигнал от проф. д.н., инж., полк. (о.з.) Стойко Д. Стойков, също от НВУ. В него той твърди, че 171 от 180-те страници от дисертационния труд на Везиева са преписани от други създатели, т.е. 95%.
Професорът показва, че 125 от тях са от дисертацията за лекар на науките на научния ѝ началник (също ) Венелин Терзиев в професионално направление „ Социални действия “ в Бургаския свободен университет. Терзиев я е защитил пет месеца преди Везиева - на 17 януари 2018 година
Други 36 страници – написа проф. Стойков – са взети от:
- http://sesba-project.eu/bg/research-bg;
- платформа обществената стопанска система в България –
- 5 страници са преписани от разбор на проф. доктор Л. Д. на тематика „ Социалното дружество и общественото предприемачество “ – София, 2013 г.;
- 5 страници са взети от Платформа за развиване на обществената стопанска система в България.
За предписание осъществяването на инспекции по такива сигнали тогавашният министър на образованието, към този момент ротационен министър-председател, Николай Денков е оправомощил със заповед заместничката си професор Генка Петрова-Ташкова.
Тя разпорежда инспекция по допустимостта на сигнала със заповед от 26 ноември 2021 година Извършват я двама чиновници от дирекция „ Висше обучение “ на МОН. Резултатите (видно от протокол от 3 декември 2021 г.) сочат, че сигналът е подаден от заинтригувано лице, че той дава отговор на изискванията за допустимост и следва да се ревизира от КАЕ.
На тази база зам.-министър Петрова-Ташкова разпорежда с нова заповед инспекция всъщност на Комисията по академична нравственос (КАЕ).
КАЕ следва да дефинира арбитри и в 30-дневен период да се произнесе. Допустимо е срокът да бъде продължен с 30 дни, което се случва. На 4 февруари КАЕ дефинира четирима арбитри. Тяхната задача е да проучват дисертационния труд и да се кажат има ли плагиатство в него.
Становищата им са смазващи. От тях всеки претендиращ да е създател и с останала съвест би имал цялостното съображение „ да потъне в земята от позор “.
Арбитър №1 – доцент лекар инженер с букви Х. А. Д. – заключава, че плагиатството е 86,6%. Става въпрос за прекопирване от истинските източници без стилистична или граматическа преправка на последните – прецизира Х. А. Д. в мнението си от 16 март 2022 година
Подобни резултати (47% и 98% сходства и сходство) е посочила и платформата OURIGINAL.
В максимален размер са копираните текстове от дисертационния труд на един от научните ръководители на докторанта – чл.кор. проф. д. ик. и д. н. инж. Венелин К. Терзиев – 112 страници (69,6%), без да е посочено цитиране или позоваване.
Арбитър №2 – проф. Н. С. (Николай Слатински) – показва, че „ на процедура безусловно всичко (подчертавам - на практика всичко!), което се съдържа в дисертационния труд и автореферата на г.жа Д. В. е било копи-пейстнато в изключително огромни размери от добре известни, елементарно налични документи (стратегии, платформи, разбори, планове) или от работи, оповестени преди този момент от други създатели или от цели екипи от създатели, без напътствие на никое място, по никакъв метод, че наличието е обвързвано някак с госпожа Д. В. “. Основната част – 125 страници - са преписани директно от дисертационния труд на В.Т. (Венелин Терзиев), написа проф. Слатински в мнението си от 23 февруари 2022 година
Арбитър №3 – доцент В. Л. – открива и удостоверява съвпаденията, посочени от подателя на сигнала проф. Стойков. В мнението му от 29 март 2022 година се показва също, че доколкото връзките „ теоретичен началник – докторант “ са от неофициален темперамент, липсва информация до каква степен страната главен източник на съвпадение/плагиатство (в съответния случай научният началник Терзиев) не е поощрила сходни действия.
Арбитър №4 – проф. доктор П. А. А. – написа, че „ на практика няма страници на дисертацията, показана от Д. В. (Даниела Везиева – бел. ред.), в които да липсва преписване от изявленията, които са прегледани тук “. В мнението си от 2 март 2022 година професорът заключава, че показаната от Везиева за личен труд дисертация е цялост от основани и оповестени от други научни резултати без съответно позоваване или цитиране. Липсват учредения, с цел да се твърди, че В. показва нужните качества за независими научни проучвания, вследствие на които може да се доближава до оригинал принос в науката. 70% от дисертацията са преписани единствено от научния началник Венелин Терзиев.
На 8 април 2022 година Даниела Везиева е известена за сигнала против нея и мненията на арбитрите. Даден ѝ е период до 15-и същия месец да показа мнение и тя подава такова.
В него някогашната служебна министърка, впоследствие , твърди, че за нейния случай не може да се приложи наредба на § 4в от Закона за развиване на университетския състав в Република България, защото тя не е придобила научна степен „ лекар по… “, а образователно-научна степен „ лекар “. (Съдът не приема това.)
Възразява също, че за неин съдия е избран проф. Слатински. Той имал най-вече медийни изяви против нея по проблема, доста преди КАЕ да го дефинира за съдия – твърди Везиева - и смята това за... спор на ползи.
За да е налице подобен, би трябвало да може да се потвърди съществуването на частен интерес (т.е. всеки, който води до облага), който би могъл да повлияе върху безпристрастното и обективно осъществяване на неговите отговорности като съдия в процедурата. (Дефиницията е написана в параграф 1, т. 2а и идващите от Допълнителните разпореждания на ЗРАСРБ).
Такова нещо не се е случило.
Нещо повече, апелът на Слатински изразен посредством обява в блога му , озаглавена „ “, е оповестена на 13 февруари 2022 година Той е избран за съдия на 4 февруари.
Тоест той освен няма „ доста “ медийни изяви за Везиева, преди КАЕ да го дефинира за съдия, а няма никакви.
Везиева написа, че е „ неприемливо “ да преглеждат всъщност сигнала на проф. Стойков против нея. Аргументът ѝ е, че той е бил част от процедурата, при която тя е станала лекар и в качеството си на член на комисията от оценяващи е могъл да изложи своите съображения за неточно цитиране на текстове сред нея и научния ѝ началник и да изложи подозренията си за плагиатство.
В интерес на истината, професорът не е бил част от сходна комисия оценяващи - такава не съществува. Бил е част разширения катедрен съвет при осъществяване на съвещанието за зачисляване в образование в доктурантура на Везиева.
След приемането на всички мнения, на 13 май 2022 година, КАЕ сформира отчет. В него е безапелационна: налице е плагиатство. Докладът дава съображение на министър Денков да изиска началникът на НВУ да отнеме степента „ лекар “ в 60-дневен период.
Министерското писмо идва в НВУ на 14 юни 2022 година и началникът на университета - бригаден военачалник Иван Маламов - издава Заповед № РД-02-1114/23.09.2022 година, с която лишава докторската степен на Везиева. Със същата заповед дипломата ѝ от НВУ (с рег.№ 01109/12.06.2018 г.) е оповестена за невалидна.
Обжалване
Везиева апелира заповедта през октомври 2022 година
Пред съда тя твърди, че заповедта за лишаване на докторската ѝ степен е издадена при липса на подготвеност, при значително нарушаване на административно-производствените правила и в несъгласие с материалноправни разпореждания. Изтъква причини за неспазен период (17.07.22 г.) от началника на НВУ за изговаряне по отчета на КАЕ; твърди, че я санкционират по наредба от закон, която към 17.07.2022 година не е била настоящо право; твърди, че арбитрите са били избрани погрешно от КАЕ. Смята, че няма плагиатство, тъй като е употребила текстове от нормативни актове и тактики, които следвало да цитира тъкмо без стилистична и граматическа промяна. Тези източници не се употребяват със отбрана на авторски права.
Ако горното буди въпроса с преписване на закони и тактики ли се става лекар у нас, идващото изказване може да породи реакции, вариращи от смях до ступор:
„ Използваните текстове от научния началник на дисертацията са част от процеса на обучение и също не могат да бъдат окачествени като плагиатство “.
Само че законът изисква дисертационният труд да съдържа научни или научноприложни резултати, които представляват оригинален принос в науката. Написаното би трябвало и да покаже, че претендентът има качества за независими научни проучвания.
Преписването на над 100 страници от труд на научния началник (защитен пет месеца по-рано пред различен университет, в друго професионално направление от друга област на висшето обучение и за придобиването на друга научна степен) надали извършва някое от двете условия.
Съдът дава ход на делото и открива, че оспорваната заповед е годен административен акт, публикуван от способен орган. След това изненадващо прави внезапен завой и стартира да потвърждава противоположното.
Твърди, че при издаването на обжалваната заповед на университетския шеф са позволени основни нарушавания на административно-производствените правила, представляващи независимо съображение за нейната (на заповедта – бел. а.) анулация. Нарушенията касаели „ първия стадий от административното произвеждане, развил се пред министъра на образованието и науката.... Съдът намира, че в съответния случай заместник-министърът на образованието и науката не разполага с съответно предоставено му пълномощие да разпореди осъществяването на инспекциите по член 30, алинея 4, т.1 и т. 2 от ЗРАСРБ “. (ЗРАСРБ – Закон за развиване на университетския състав в Република България)
Според съда без значение, че по закон министърът има право да делегира пълномощия на своите заместници, той може да разпорежда такива, единствено в случай че те са му съответно разрешени от закон. А делегирането на пълномощия на зам.-министър да назначава инспекции за плагиатство не е категорично упоменато в цитирания закон. Съгласно неговият член 30, алинея 4 инспекциите по допустимост и всъщност на сигнал за плагиатство се правят със заповед на министъра.
„ Всички изброени пълномощия са предоставени по закон само на министъра на образованието и науката, без да му е дадена от закона опция да ги делегира на различен орган, включително и на зам.-министър. При това състояние заповедите в процесното административно произвеждане за възлагане осъществяването на инспекция по допустимостта на сигнала от проф. С. и назначението на комисия, която да се произнесе по допустимостта, както възлагането на инспекцията всъщност, включително и за удължение на периода за изговаряне на КАЕ, издадени от зам.-министъра на образованието са постановени при липса на подготвеност, заради което и не биха могли да породят правно деяние “, написа съдът в решението си.
Според него зам.-министърът на образованието е „ незапознат орган “ и всичко последвало от заповедта му е незаконосъобразно, в това число отнемането на докторската степен.
Посочва и че голословно 30-дневният период за инспекцията е продължен с още 30 дни, което отбраната на Националния боен университет оборва.
След това правосъдно решение, макар патовата обстановка, в която е подложен университетът му, бригаден военачалник Иван Маламов има правото да апелира. Той разполага с 14-дневен период, който тече от момента на съобщаване на решението.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ